Градът възниква през IX век при княз Борис I като военен лагер на 30 км от Плиска. През 893 г. е обявен за столица на България и седалище на Преславската книжовна школа, където творят Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх и др.
Апогеят на културата е 893–972 г. Градът се превръща в един от най-красивите в Югоизточна Европа. Запазени са Големият дворец, Тронната палата и Кръглата църква, украсена с мозайки, мрамор и керамични икони.